Е, вече всичко е подготвено и ще летим за Австралия след 2 седмици. Багажът е почти стегнат, списъците с важни неща са направени и остава само да изчакаме търпеливо качването в самолета.
Да, ама не е толкова лесно! Истината е, че дори и в най-коравите хора има място за притеснение. Ами, ако не ни хареса там долу? Ако не е това, което сме очаквали и за което сме мечтали? Ако не успеем да се устроим и да се впишем в обстановката? Ако носталгията е прекалено силна и не успеем да се преборим с нея? Все въпроси, които за момента ще останат без отговори.
На другото рамо пък е седнало ангелчето, което ни подсеща, че там е много по-добро място за живеене. Че, щом сме успяли да се оправим за тия години в България, ще успеем да се справим и там. Да, няма да имаме помощта на роднини и приятели, но ще се справим някакси. Типично по български!
