Тези дни ще отбележим първата си годишнина на австралийска земя. Като погледнем назад във времето можем да видим, че не ни беше леко. Да започнеш от нулата, само със събраният си живот в два куфара не е лесно. Не сме първите, със сигурност няма да бъдем и последните.
Тази една година беше тежка, защото да започнеш да градиш живот от нищото изисква усилия, време и нерви. Понякога съжаляваш, понякога си щастлив от избора, който си направил.
Да, животът тук е "по-лесен" като го съпоставим с това, с което сме свикнали като българи в собствената ни държава, но не си мислете, че и тук не трябва да се борите за да постигнете това, за което мечтаете. И тук трябва да се трудите здраво, за да получите повишение на заплатата, и тук трябва да сте находчив, упорит и ученолюбив за да успеете. Разликата с България е, че тук виждате резултата от старанието си. Тук можете да живеете по-спокойно, без да се притеснявате за всички "дреболии", които са ви тормозили в родината.
Трябва да знаете, че социалното аклиматизиране не е фактор, който трябва да се пренебрегва. Свободното социално поведение, на което най-вероятно сте свикнали в България до голяма степен можете да го забравите тук. Хората в Австралия са доста по-различни и като разбирания, и като граници на социално поведение. С по-прости думи, ние българите сме по-темпераметни, типични южноевропейци.
Социален живот, на какъвто сте свикнали в България също няма да намерите тук. По една или друга причина българите сме свикнали да прекарваме доста време на закрито, по кафета и други заведения, в които "да се социализираме". В Австралия животът е насочен към прекарване на свободното време на открито. Градинки, паркове, плажове, барбекюта (или скара, както ние го наричаме) всичко това е част от австралийската култура и начина, по който те прекарват времето си.
На база на социалните си контакти и наблюдения мога да заключа, че ние сме по-близки като душевност и манталитет до другите южноевропейски народи и дори жителите на Близкия Изток.
Като погледна написаното от мен по-горе си давам представа, че това което ме вълнува след една година на австралийска земя са не толкова екзистенциални въпроси като, ще ни стигнат ли парите да платим тази или онази сметка, а по-скоро липсата на семейство и приятели.
Предполагам, че с времето всеки успява да изгради мрежа от контакти, да се обгради с хора, на които може да разчита, приятели. Все пак това е едно от нещата, които са най-ценни за всеки човек.
